Млад мъж на 20 плюс дойде със заявка, че има проблем при създаване на връзка с момиче, което харесва. Каза: “Нямам проблем да общувам с момичета в работна среда, в компания от приятели, но ако срещна случайно момиче, което ми хареса, не мога да го заговоря. Страхувам се, че ще я притесня, може да я засрамя и се чувствам отговорен за това как ще се почувства.”
Потупахме малко върху това “притеснявам се”, “ще се чувствам виновен, ако я накарам да се чувства засрамена”.
Влязохме в матрицата и първия спомен беше на момче на 5 години, с майка си в парка. Момчето си играе с една пръчка на тревата, а майка му стои близо до него. В един момент момчето намира един камък и с пръчката го изравя от земята. Майката като вижда това много се ядосва и му се кара. Момчето не разбира какво е направило, но се чувства засрамено. Дори в къщи майката казва на бащата какво е направил и отново се кара. Малкото момче нищо не разбира, но чувства че е направило нещо нередно и се изпитва срам. Потупвайки върху срама, момчето скочи в по-късен спомен. Първи, втори клас играе с приятели в същия този парк. Майка му е отново наблизо. Чакат бащата да се върне от работа за да се приберат заедно. В един момент погледите на всички са привлечени към майката и бащата, който е дошъл междувременно. Те се целуват, а всички деца се смеят и му казват ” защо и ти не отидеш при тях?”. Момчето се чувства много засрамено. Приема като подигравка реакцията на децата и се възмощава, как така майка му и баща му се целуват пред всички. “Това е недопустимо”! Попитах откъде знае, че това е недопустимо и той се върна в друг спомен, когато е бил малък и в някой филм има сцена, когато двама се целуват и родителите му не му дават да гледа, защото това е срамно. Повикахме майката и бащата да дойдат и той да им каже как се чувства. Това стана лесно. Той нямаше съпротива да говори с тях и да им каже, че не разбира защо правят неща, които са му казвали, че не са правилни и срамни. Майката се смееше и му каза, че драматизира. Но бащата взе отношение и му обясни, че така е било прието. Малките деца да не гледат такива сцени от филмите и това той го знае от своите родители. Но между големите хора това са естествени, нормални отношения и начин за изразяване на чувствата. Той също не знаеше защо неговите родители са го учели така, но сега смята, че няма нищо срамно в това да показваш чувствата си. Момчето се успокои. Тялото му се отпусна. Чертите на лицето му сякаш се отпуснаха.
Попитах го има ли място, където иска да отиде, на което се е чувствало добре или място, което обича. Момчето се върна в същата тази градинка сред приятелите си. Но малко притеснено сподели, че сега не иска да са там родителите му. Иска да се чувства свободно. Казах му, че всичко е наред и може да бъде само с приятелите и тогава картината стана положителна на 9 от 0 до 10. Чувстваше се свободен и приет от приятелите си. Помолих го да опише подробно картината. Направихме картината по цветна и добавихме допълнителен син, златист цвят като рамка на тази картина и тя стана положителна на 10. Импринтирахме. Очаквам да сподели резултати на следващата ни среща.
Хареса ли ви това? За мен беше много вълнуващо, как нещо което не сме разбрали като малки може да предизвика толкова срам и вина, която да ни блокира и в днешния живот и е напълно необяснима. Сякаш без причина. От незначителни от наша гледна точка случки в детска възраст могат да се получат големи блокажи. Смешна за теб сега случка, обаче твоето ЕХО си стои там замръзнало и на него не му е смешно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *