Привързаността се развива още от момента на нашето раждане. Всяко малко дете се привързва към значимия възрастен, който се грижи за него. И от този възрастен детето очаква защита и подкрепа, когато изпитва тревога. Когато детето се чувства уверено, че значимия възрастен винаги ще се окаже наблизо, когато има нужда и ще му помогне, то се чувства в безопасност и може с интерес да изучава света около себе си. Когато желанията на детето не намират отговор и потребностите му не се удовлетворяват, детето си прави извода, че възрастните сабезразлични към неговите желания, старае се да се приспособи към ситуацията, подтискайки своята нужда от любов и грижа. Понякога възрастните са непредсказуеми за детето. Те са ту груби, ту нежни, ту безразлични, може неочаквано да забинат на някъде, да изоставят детето и детето не разбира от какво зависи това и какво да очаква. Понякога децата не получават от значимия възраст очакваната помощ и подкрепа, а само насмешки и заплаха.

Детето няма възможност да избира отнжшенията си, поради което му се налага да се приспособява. Емоционалните навици и реакции, които то усвоява оказват силно влияние в отношенията му като възрастен.

Коренът на всяка привързаност е СТРАХЪТ. Привързаността е трудно забележима и може да се прояви тогава, когато най-малко очакваме. И това може да се окаже сложно изпитание в нашите взаимоотношения.

Някои хора казват:”Аз избягвам близките отношения, проявявам недоверчивост, трудно изразявам чувствата си, рядко се обръщам към другите за помощ или съвет.” Зад всичко това обикновено се крие страхът от отхвърляне и болката.

Други казват: „Изпитвам тревога, гризе ме ревност, заливат ме емоции, с които не мога да се справя. Често се чувствам самотно и тревожно.”  И не се чувстват в безопасност. Или „Аз съм сам защото съм недоверчив. Близките отношения ме плашат, но аз така се страхувам да не остана сам. Нужна ми е морална подкрепа.” Тези хора са свикнали да подтискат чувствата си, защото болезнено приемат „отхвърлянето” и им е невъзможно да се заявят пред другите.

Истинската любов прави човека свободен! И този, който обича и този, когото обичат. Ако сме в състояние на любов сме благодарни на всичко – на родителите, на партньора, на децата, на Бог и на съдбата. Истинската любов е щастлива благодарност и безкористна грижа, неограничена, искрена и насочена към всички. Сами избираме каква ще е реакцията на нещата, които се случват в живота ни. Прекалената привързаност ни прави уязвими, пречи ни да бъдем свободни и ни причинява много страдания. Привързаността е съпротива на течението на живота. А съпротивлението създава болка. Нищо извън нас не ни принадлежи. Няма нещо, което можем да наречем завинаги свое. Не можем да намерим сигурност във връзките, в притежанието на нещата, защото всичко е преходно. Животът напомня река. Тя се движи и се променя. Живота също следва естествения си ход – срещи, раздели, промени…Нищо не е лошо или добро, само мисълта го прави такова. Знайте, че може да загубите всичко, но никога не губете себе си. Обичайте себе си и се наслаждавайте на всеки миг от живота си. Силата и мъдростта са винаги във вас, за да ви насочват и помогат да подредите живота си както искате.

Важно е да създадем за себе си живота, който желаем, какъвто го желаем, а не какъвто сме принудени да водим, притиснати от обстоятелствата.

За индивидуални консултации, може да запазите час на телефонен номер:

0887 511 122

Бойка Боянова Консултант по Енергийна психология

или да ми пишете на месинджър на страницата:

https://www.facebook.com/innerpeaceBoyka

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *